Поведението не е по-добре обяснено като принуда (както при обсесивно-компулсивно разстройство), тик (както при тикови разстройства), стереотип, който е част от Общ въпрос за развитие или издърпване на косата (както при трихотиломания) (критерий D). Нито поведението се дължи на преките физиологични ефекти на дадено вещество или общо медицинско състояние (критерий Е). Двигателното поведение трябва да продължи поне 4 седмици (критерий F). Стереотипните движения могат да включват ръкостискане, люлеене, игра на ръка, потупване с пръсти, въртене на предмети, удряне на главата, ухапване, убождане на отворите по кожата или тялото или удряне на различни части от собствения тяло.
Понякога субектът използва обект за извършване на тези поведения. Въпросното поведение може да причини трайни и инвалидизиращи наранявания, които понякога застрашават живота на субекта. Например, удари в главата или силни удари могат да причинят порязвания, кървене, инфекция, отлепване на ретината и слепота. Спецификации Клиницистът може да определи със самонараняващо се поведение дали поведението причинява вреда което изисква специфично лечение (или което може да причини телесни повреди, ако не се използват мерки защитен).
Симптоми и свързани нарушения
Описателни характеристики и свързани психични разстройства. Субектът може да прибегне до методи за самозадържане (стр. (напр. държане на ръце под пуловер, панталон или джобове), за да се опита да контролира самонараняващото се поведение. Когато се възпрепятства самоограничаването, поведението се възобновява. Ако поведението е екстремно или е отблъскващо за други хора, могат да се появят усложнения психосоциални поради изключване, претърпено от субекта по отношение на определени социални и обществени дейности. Стереотипното разстройство на движението често се свързва с умствена изостаналост. Колкото по-тежко е забавянето, толкова по-голям е рискът от самонараняване.
Това разстройство може също да изглежда свързано с тежки сензорни дефицити (слепота и глухота) и може да бъде по-често в институционални условия, където субектът получава стимулация недостатъчно. Самонараняващото се поведение се появява при някои медицински заболявания, свързани с умствена изостаналост (стр. напр. синдром на крехка Х, синдром на Ланге и особено Синдром на Lesch-Nyhan, характеризиращо се с тежко самоухапване). Лабораторни находки. Ако има самонараняващо се поведение, лабораторните данни ще отразяват техния характер и тежест (напр. напр. анемия, дължаща се на хронична загуба на кръв поради самонараняване на ректално кървене). Констатации за физическото изследване и свързаните с него медицински заболявания.
Могат да се видят признаци на хронично увреждане на тъканите (напр. напр. натъртвания, следи от ухапвания, порязвания, драскотини, кожни инфекции, ректални фисури, чужди тела в телесни отвори, зрителни нарушения поради очно изпразване или травматична катаракта и деформационни фрактури костен). В по-леки случаи може да има хронично дразнене на кожата или мазоли от ухапвания, пробиви, драскотини или отделяне на слюнка. Симптоми, зависими от възрастта и пола Самонараняващо се поведение се среща при индивиди на всяка възраст. Има доказателства, че биенето на главата е по-разпространено при мъжете (около 3: 1), а самохапането е по-често при жените.
Разпространение
Има много малко информация за разпространението на стереотипно разстройство на движението. Оценките за разпространението на самонараняващото се поведение при субекти с умствена изостаналост варират от 2 до 3% при деца и юноши, живеещи в общността, и приблизително 25% от възрастните с тежка или дълбока умствена изостаналост, които живеят в институции. Курс Няма типична възраст на настъпване или модел на настъпване за стереотипно разстройство на движението. Такова начало може да последва стресиращо екологично събитие. При невербални субекти с тежка умствена изостаналост стереотипните движения могат да бъдат причинени от болезнено медицинско състояние (напр. напр. инфекция на средното ухо, водеща до удряне на главата).
Стереотипни движения те са склонни да достигнат своя връх през юношеството и могат постепенно да намаляват от този момент нататък. Въпреки това, особено при лица с тежка или дълбока умствена изостаналост, движенията могат да продължат с години. Целта на това поведение се променя често (стр. (напр. човек може да получи ухапване от ръка, това поведение изчезва и след това започва да удря главата). Диференциална диагноза Стереотипните движения могат да бъдат свързани с умствена изостаналост, особено при субекти, разположени в нестимулираща среда.
Стереотипното разстройство на движението трябва да се диагностицира само при лица, чието стереотипно или самонараняващо се поведение е достатъчно тежко, за да бъде терапевтична цел. Повтарящите се стереотипни движения са характеристика на всеобхватните нарушения в развитието. Стереотипното разстройство на движението не се диагностицира, ако стереотипите са по-добре обяснени с наличието на всеобхватно разстройство на развитието. Компулсиите с обсесивно-компулсивно разстройство често са по-сложни и ритуалистични и се извършват в отговор на обсесия или следване на правила, които трябва да се прилагат строго.
Относително лесно е да се разграничат сложните движения, характерни за стереотипното разстройство на движението, от прости тикове (напр. например, мига), но диференциалната диагноза със сложни двигателни тикове е по-малко лесна. Като цяло, стереотипните движения изглеждат по-мотивирани и целенасочени, докато тиковете имат по-неволно качество и не са ритмични.
По дефиниция повтарящото се поведение при трихотиломания е ограничено до дърпане на косата. Самоиндуцираните лезии на стереотипно разстройство на движението трябва да се разграничават от разстройство фактически с преобладаване на физически признаци и симптоми, където мотивацията за самонараняване е да поеме ролята на аз ще. Саморазправата, свързана с определени психотични разстройства и разстройства на личността, е предумишлена, сложен и спорадичен и има значение за субекта в контекста на тежко психично разстройство подлежащ (стр. например, това е резултат от заблуждаваща мисъл).
Неволни движения свързани с неврологични заболявания (както при болестта на Хънтингтън) обикновено следват типичен модел, като присъстват признаците и симптомите на въпросното неврологично разстройство. Самостимулиращо се поведение на малките деца, специфично за тяхното ниво на развитие (стр. напр. смучене на палец, люлеене и кимане) често са много ограничени и рядко причиняват наранявания, които изискват лечение. Самостимулиращо се поведение при лица със сензорни дефицити (стр. напр. слепота) обикновено не причиняват дисфункция или самонараняване.
Критерии за диагностика на стереотипно разстройство на движението
- Повтарящо се двигателно поведение, което изглежда импулсивно и не е функционално (стр. напр. треперене или ръкостискане, люлеене на тялото, блъскане на главата, хапане на предмети, самосмучене, пробиване на кожата или отворите на тялото, удряне на собственото тяло).
- Поведението пречи на нормалните дейности или води до телесна повреда самонаранявания, които изискват медицинско лечение (или биха причинили нараняване, ако не бъдат предприети предпазни мерки).
- Ако има умствена изостаналост, стереотипното или самонараняващо се поведение е достатъчно сериозно, за да представлява терапевтична цел.
- Поведението не се обяснява по-добре с компулсия (както при обсесивно-компулсивно разстройство), тик (както при обсесивно-компулсивно разстройство), тикове), стереотип, който е част от всеобхватно разстройство в развитието или издърпване на косата (както в трихотиломания).
- Поведението не се дължи на преките физиологични ефекти на дадено вещество или на общо медицинско състояние.
- Поведението продължава 4 седмици или повече.
Посочете дали: При самонараняващо се поведение: ако поведението води до телесна повреда изисква специфично лечение (или което би довело до телесна повреда, ако не се предприемат действия защитен).
